Пигменти, пигменти пасти и оцветители за бои, смоли
От физична гледна точка цветът представлява отразената или излъчената светлина от даден обект в спектъра на видимата светлина. Когато става въпрос за отразена светлина основните цветове са зелено, червено и жълтно. При електронните устройства (телефони, компютри, телевизори и др.), при които имаме излъчване на светлина основните 3 цвята са зелено, червено и синьо. Наричат се основни цветове, защото от тях могат да се направят всички останали.
При материали на които трябва изкуствено да се придаде цвят, се използват 2 основни типа „оцветители“. Пигменти и багрила. Разликата между двете и огромна и не бива да се бъркат. Основната разлика е, че пигментите не се разтварят в течната фаза, а образуват суспезия, докато при багрилата се наблюдава разтваряне в течната фаза. Пигментите обикновено са UV устойчиви, докато багрилата не. Специалистите, които се занимават с цветовете се наричат колористи и обикновено те подбират правилните пигменти или багрила спрямо дадени изисквания. Цветовете са една необятна тема, която може да се разгелжда от много страни. Има много различни начини и варианти за получаването на точно определен цвят.
Един интересен факт свързан с темата е, че 8% от жените притежават допълнителна хромозомна двойка, на която се дължи способността да се разграничават 200 нюанса повече от обикновените хора. За съжаление тази дарба я притежават само жени и е доказана с научни проучвания. Мъжете са по-ущетени в това отношение, тъй като голям процент от тях страдат от далтонизъм (неспособност да се различават или липсва на каквото и да е било цветоусещане).
Но нека да се върнем на цветовете. Ще коментираме главно употребата на пигменти за получаването на пигментирани покрития от лакобояджийската промишленост или арт средите. Без значение дали става въпрос за интериорни бои, епоксидни смоли за арт приложение, индустриални покрития или бои за рисуване, всички те са свързани с едно нещо. Това е наличието на пигменти в състава им. Това са много малки твърди частички, които са със специфична форма и повърхност и отразяват светлината по строго определен начи в следствие на което придават цвят на покритието, изделието.
Пигментите могат да се разделят на 2 основни категории спрямо състоянието, в което се употребяват:
Сухи пигменти – предимството им е, че ако се съхраняват правилно имат дълъг срок на годност. Друго предимство е, че могат да се използват за оцветяването на почти всичко (универсали са). Минусите им са, че изискват смилане при влагане в композиция и стабилизиране. Това са два много трудни етапа, които водят до големи разходи. Особено смилането. Това е индустриален процес по времето на който частиците на пигментите, които са образували агрегати се раздробяват и ако се налага механично се смилат до-помалки размери. При боите от какъвто и да е тип има изисквания за максималния размер на частиците в едно покритие в зависимост от начина на нанасяне. Самите пигменти имат сколност да се слепват един с друг и да образуват агрегати. Най-образно казано да се получават бучки. Това би влошило качеставта на боята или покритието по няколко начина. Могат да се образуват неравности по повърхността, разлика в цвета, недостатъчна покривност на боята или визуални дефекти от разслояване на различните пигменти, загуба на гланц и др. Ето защо процесът по смилане на пигментите и пълнителите е много важен. Обикновено това е най-бавния и скъп процес по време на производството.
Течнни пигменти (пигментни пасти) – Представляват предварително смляни и стабилизирани пигменти в течна среда. Плюсовете им са най-вече, че са много лесни за работа и времето за производство е много по-малко. Негативите на този тип „оцветители“ са, че имат сравнително малък срок на годност (от 6 месеца до 2 години), скъпи са и не са универсални. Тоест една паста може да се ползва примерно за епоксидни покрития, но не за алкидни или полиестерни. Може да се ползва за водни системи, но не и за системи в разтворител и т.н. Това довежда до много усложнения при разработването на пигменитирани покрития.
Как се образува един цвят в ЛБП?
При производството на даден вид боя или покритие се добавят пигменти в определени съотношения за постигането на точно определен цвят. Това разбира се е най-краткото и просто обяснение, но освен това се случват и купи други неща докато накрая стигнем до крайния цвят.
Със сигурност ви се е случвало да си поръчате даден цвят от каталог и накрая да се окаже, че са ви направили друг (много близък до този, който сте имали предвид). Не се сърдете на работниците или на производителя, има фактори, които не зависят от нас водещи до промяната на цветовете. Нека ви разясня повече защо се получават такива отклонения.
- Смилане на сух пигмент или диспергиране на течна паста. Както казахме вече това е най-важния етап. Понякога по желание на клиентите заявката да се извърши в кратък срок (по-кратък от нужния), може да се стигне до недостатъчно смилане или недостатъчно диспергиране на пигмента в течната фаза. Тоест пигмента не се е раздробил максимално, за да заеме повече повърхност и да се прояви цвета максимално.
- Проблем при стабилизацията на пигментите. Това зависи от много фактори. Условията на съхранение на материала, срокът на годност, разреждане до работен вискозитет и др. Това са малка част от нещата, които могат да доведат до разслояване на пигментите и образуването на дефекти. Например при прекалено разреждане (отвъд посочените в описанието на продукта), употреба на неподходящ разредител, температурата на разредителя (особено важно при водни системи). Ако например разреждате интериорен латекс с вода, за да го направите по-рядък, е важно водата да не е ледена или вряла. Това би предизвикало т.нар. пигментен шок и агрегирането на пигментните частици, в следствие на което се получават доста „интересни“ дефекти.
- Отклонения в измервателните уреди чрез които се дозират пигментите и пастите. Всяка везна, дюза или какъвто и да е способ за измерване на обем или маса има определена грешка с която работи. Например при кухненските везни до 5кг имат чувствителност +- 1гр. Това в света на пигментите и производството е изключително голяма грешка. Затова в индустриални условия се използват много по-чувствителни везни. С чувствителност от порядъка на минимум 0,01гр до 0,0001гр. Ако се използват тониращи машини и пигментни пасти там отклонението варира според плътността на определената паста. От 0,06мл до 1мл разлика. Което при най-гъстите пасти с плътност 2 гр/см3 говорим за 2гр разлика.
- При производството на базите за оцветяване винаги има отклонения. Както вече споменахме всяка везна, кантар или машина има грешка. Към това добавяме и отклоненията при производството на изходните суровини (пигменти, пълнители и др.). Тоест когато се произвеждат цветове, се използва спектрофотометър или това е устройство, което отчита точно определеното количество светлина отразена от повърхността и чрез сложни математически изчисления се изкарват данни, които да интерпретират физическия цвят под формата на цифри. Целта на това е да можем да сравняваме 2 цвята безпристрастно. Тъй като зрението е относително качество на хората, не може да се разчита, че всички виждаме еднакво. Съответно когато се произвежда един пигмент той е в някакви граници. Много условно казано: „колко зелен или червен е даден цвят“. Следователно това отклонение също променя крайния цвят.
- Човешка грешка по време на работа. Винаги може да му трепне ръката на човека, който работи. Нормално е, на всеки един от нас се случва.
- Начин на нанасяне на покритието и релефа на повърхността. Неравномерното нанасяне (на места повече материал, на места по-малко) на покритието би довело до места с посветли и тъмни цветове. Релефът оказва изключително влияние върху върпиятието на цвета.
- Видът покритие – мат, гланц, полугланц. Обикновено каталозите са изработени от принтирана хартия, а не от реална боя. Ако хартията е гланцова, а боята която купувате е матова, тогава ще ви се струват много различни. Затова пак се използва спектрофотометъра.
- Има т.нар. ефект на „насищане“ – когато гледате хартийка с размери 5х2см цвета изгежда по един начин, но когато нанесете покритието на 200 кв.м стени или под, нещата придобиват друга визия. Цвета изглежда „по-наситен“. Но това не е така. Това отново са очите ви, които ви скрояват номера. Съвет, винаги избирайте един топ по-светъл цвят от този който искате. Ще ни благодарите след това!
- Най-важното нещо при цветовете, ама наистина най-важното е СВЕТЛИНАТА. Има много голямо значение дали е бяла светлина, луминисцентна, жълта, от лампа с нажежаема жица, дневна светлина, дали светлината пада директно върху цветната повърхност или е отразена светлина, дали е лято, зима, привечер, сутрин и много други фактори. Това което светлината може да направи с един цвят е просто неописуемо. Затова изягвайте да избирате цветове в магазини без естествено осветление (в моловете) и да не е подложено на директна сълнчева светлина.
Това са само част от факторите, които влияят на цветовете. Абсолютно невъзможно е да се избегне отклонението при производството. В някои случаи не се забелязва от човешкото око, в други случаи е видимо, но винаги има разлика. Ако не се виждана дневна светлина, ще се види на изкуствена и т.н. Дори при серийно производство има малка разлика между различните партиди. Пояснихме по-горе защо се случва. Затова ако имате 2 кофи от различни партиди на един и същт цвят, то препоръчваме да ги смесите преди употреба, ако ли не просто боядисвайте от ръб до ръб. Избягвайте да боядисвате до средата на стената с едната кофа и после с другата. Заделете останалото количество прибавете го към другата партида разбъркайте и тогава нанасяйте отново. Така си гарантирате да минимизирате визуалните разлики. Ние в Химатех винаги сме готови да Ви помогнем с каквото можем. Предлагаме 8 цвята сухи пигменти (зелено, червено, жълто, бяло, черно, охра, керемидено, синьо) от които можете да получите голям брой различни цветове.