меню
  • Корозия. Покрития за защита от корозия.

Корозия. Покрития за защита от корозия.

Kорозията представлява взаимодействие на метален материал с обкръжаващата го среда, което предизвиква измерима промяна в този материал и води до влошаване на неговото функциониране. Статистическите данни показват, че годишно около 2-3 % от общото количество на металите, включени в различни изделия и съоръжения (машини и апарати, транспортни средства, кострукции, оборудване и др.) се унищожава от процеса на корозия. Корозионните процеси възникват при контакт на метала с газове, течности или течни метали, при което протичат чисто химически или електрохимически реакции.

 

Икономически последствия
Глобалните разходи за корозия се оценяват на 2,5 трилиона щатски долара, което се равнява на 3,4% от световния БВП (брутен вътрешен продукт). Чрез използване на наличните практики за контрол на корозията се изчислява, че могат да се реализират спестявания между 15 и 35% от разходите за корозия; т.е. между 375 и 875 милиарда щатски долара годишно на глобална база. За да се постигне спестяване на тази сума е необходимо да се осъществи прилагане на система за управление на корозията (CMS).

 

Видове корозия
В зависимост от механизма на увреждане на метала, съществуват различни видове корозия. Едни от най-често срещаните са:


-Химична корозия
Причината за протичане химичната корозия е химичното взаимодействие между метала и работнотната среда. Характерна е за случаите, при които работнотната среда не е електролит, например прегрята пара.
-Електрохимична корозия
Протичането електрохимичната корозия е причинено от образуването на корозионни елементи на границата метал – работна среда. Тази разновидност на корозията е характерна за случаите, при които работното тяло е електролит.
-Корозия-ерозия
Ерозионната корозия представлява процес на разрушаване на метала в резултат на триещото въздействие на околната среда. Характерна е за технологични процеси, при които са налице високи скорости и турболентност на работния флуид – два класически примера са износването на стените на технологични тръбопроводи в точките непосредствено след регулиращи кранове, както и разрушаването на лопатките на парните турбини под въздействието на влажната пара.
-Биологична
Биологичната корозия представлява процес на разрушаване на метала под въздействието на определени бактерии, напр. сулфат-редуциращи бактерии. При съоръжения, разположени край морски брегове, е наблюдавано обрастване с различни водорасли и контакт с морска вода, при което се образуват корозионни елементи на металните повърхнини.
-Питинг корозията
Питинг корозията се концентрира в малки участъци от металната повърхност и се концентрира в дълбочина. След премахване на продуктите на корозията върху поразената повърхност остават язви, точки или петна.

 


Предотвратяването на корозията е основна задача на много инженери и техници, работещи в строителството и машиностроенето.

От значение за корозионната устойчивост на материала са:
-чистотата на металите;
-видът на металната повърхност – гладката повърхност корозира по-трудно;
-температурата – колкото по-висока е, металът ще корозира по-бързо;

 

Антикорозионна защита е комплекс от мерки за предотвратяване на корозията върху метални повърхности и конструкции. Основната задача на тази защита е да предпази металните повърхности от външната среда, която имат химично корозивно въздействие или да забави това въздействие чрез защитни покрития или прегради. Видът на използваната защита е директно зависим от химичните свойства на металите и различните степени на защита. Изборът на покрития за защита трябва внимателно да се съобрази с конкретните условия на околната среда и специфика на производство, химическо замърсяване и климат. Съоръженията, за които се очаква да работят редовно в корозивна среда, се проектират така че да изискват минимална допълнителна антикорозионна защита или са оразмерени така, че корозията да не оказва сериозни промени в механичните им свойства.


Подготовката на металната повърхност зависи от степента на замърсяване и техника, с която разполага изпълнителя. Правилното почистване на основата до голяма степен определя живота на защитната система, която ще бъде нанесена.


Отстраняването на замърсителите от повърхността (соли, нефт, масла, ръжда, нагари, боя и др.) става чрез обезмасляване, ръчно и механизирано почистване, бластиране или хидробластиране. Най-често използвания метод за обезмасляване е чрез измиване с разтворители, последвано от избърсване с чисти парцали. Избърсването е много важно, защото ако не е направено както трябва, резултатът от измиването с разтворители ще разнесе замърсяването върху по-широка площ. Като обезмаслители се препоръчват хлорирани въглеводороди, екстракционен бензин, ацетон или други органични разтворители.


Чрез ръчно изчеткване, шкурене, изстъргване или откъртване, се премахват леко слепени нагари, ръжда и стари покрития. Обикновено почистването с механизирани инстументи е една идея по-ефективно и изискващо по-малко усилия от ръчното почистване. Но механизираните инструменти, като иглени пистолети, шлифовъчни и лентополировъчни машини не могат да отстранят напълно плътно прилепнали замърсявания.


Най-ефективният метод до сега за отстраняване на нагари, ръжда и стари покрития е използването на абразиви като пясък (пясъкоструене), грит или сачми под високо налягане. Степента на бластиране, подходяща за металните повърхности е до Sa2 ½ (ISO 8501-1 ). Видът на повърхността, получен по време на бластиране е важен и ще зависи от вида на използвания абразив, въздушното налягане и техниката на бластиране.


Друг вариант за премахване на замърсяванията е мокрото абразивно бластиране, при което се използва смес от вода и абразив. Недостатъка на тази техника е, че почистения метал започва да ръждясва бързо след бластирането.

 

Стоманените и алуминиевите повърхности се ецват. С ецването се извършва интензивно почистване и активиране на металните повърхнини, посредством отстраняване на тънък повърхностен слой. В резултат на което се получават чисти металически повърхнини, свободни от оксиди и замърсявания от други метали. Подходящ продукт за тази цел е нашият „Фосфатиращ грунд“. Той е киселинно катализиран и втвърдява бързо (в рамките на 5-15 минути), притежава защитни свойства и предотвратява образуването на оксидни слоеве върху метала, които влошават адхезията и качествата му.


След като повърхността е вече почистена и ецната, не е препоръчително да престоява повече от 24 часа без нанесен основен антикорозионен грунд. Обикновено тези специфични грундове притежават добри адхезионни и инхибиторни свойства. Основната им функция е осигуряване на адхезия между основата и последващите слоеве на защитната система.
Антикорозионните грундове могат да се нанасят като първа стъпка от защитното антикорозионно покритие. Те могат да се прилагат и на не много добре почистени основи. Но задължително е основата да бъде почистена от подвижните слоеве на замърсяването.

 

Специфичните антикорозионни грундове, които Химатех АД предлага, се делят на:


Цинк-фосфатни –„Епоксиден цинк-фосфатен грунд“, „Полиуретанов цинк-фосфатен грунд“, „Винилов цинк-фосфатен грунд“.
Грундове с високо съдържание на цинк – „Цинк-силикатен грунд“(над 85% цинк в сухия филм), „Цинк-епоксиден грунд“ (над 85% цинк в сухия филм).
Поливинилбутирални – „Поливинилбутирален грунд“, Винилестерни - Винилесетрен грунд модифициран с каучук
Други подходящи грундове за метални повърхности, които може да предложим, са „Епоксиден грунд“ , „Полиуретанов грунд за метал“, "Силиконов грунд", "Винилов грунд" и други

Междинните/крайните слоеве на една антикорозионна система са материали, които придават дебелина и здравина на системата и трябва да имат добра устойчивост и механична якост спрямо експлоатационната среда на метала. От самата среда зависи и дебелината на цялата антикорозионна защитна система. Обикновено тя е от 160 до 240µm.
Емайллакът, сам по себе си, осигурява покритие с добра адхезия, устойчивост на агресивни среди, добри физико-механични показатели, добри декоративни качества.

 

За най-добра антикорозионна защита препоръчваме:

Епоксиден емайллак ЕП 65“ „Епоксиден емайллак ЕП 85“, „Епоксиден емайллак ЕП 75“, „Епоксиден емайллак MIOX“ са подходящи както за междинни, така и за крайни покрития, но не препоръчваме да бъдат пряко излагани на слънчева светлина, поради факта, че могат променят цвета си.
„Епоксидно-винилов емайллак“- той е съчетание от най-добрите качества на епоксидните и винилови покрития. Характеризира с висока атмосфероустойчивост, отлична адхезия, висока механична якост и устойчивост на агресивни среди.
Полиуретанов емайллак“ притежава висока UV-устойчивост, химическа устойчивост и устойчивост на надрасквания и удари. Препоръчваме нанасянето му бъде на две ръце по кръстосан шаблон (единят слой хоризонтално, а другия-вертикално).
Винилестерен лак“ (бисфенолен или новолачен) е отличен избор при силно агресивни среди (киселини, основи, соли, петролни продукти и др.) в температурен интервал -30°С до + 100°С.

За повишаване на антикорозионната защита е възможно влагане на слюдест железен оксид - MIOX в продуктите. Покритията със съдържание на слюдест железен оксид създават бариерa срещу влиянията на околната среда, като например влага, серен диоксид, амониеви соли и други замърсители на въздуха.

Една от най-препоръчваната ни защитни системи срещу корозия включва:
-„Епоксиден цинк-фосфатен грунд“
-„Епоксиден емайллак с MIOX”
-„Полиуретанов емайллак“, пигментиран, „винилов лак цветен” 


Нашият екип може да предложи подходяща цялостна антикорозионна система за всеки отделен проект. За повече информация, пишете ни или се свържете с нас, за да ви консултираме.

19 07.2021 18 12.2021